25 май 2017 г.

Черна рокля


Не е нещо ново и невиждано - плик за пари за абитуриентка като тази картичка, ама роклята трябваше да е черна с камъни.
Реших, че черното съчетано с цикламено е свежата, младежка комбинация която ми трябва и се придържах към нея до последно.
Стана добре, хареса се... обаче аз не съм съвсем доволна от резултата и съответно от себе си. Ако не бях оставила "камъните" последни със сигурност щях да избера друга хартия - докато роклята си беше просто черна точките много отваряха ... след камъните вече превземат и това е нещото което трябваше да преценя и да избегна.
За това пък съм мнооого горда със закопчалката. Мислех както винаги да сложа магнитче, обаче не знам как ровейки из щанците измислих пеперуденото закопчаване... ЧЕСТНО, САМА ГО ИЗМИСЛИХ! Може и друго да се ползва вместо пеперуда - кръгче. цветче, сърце...И ми се вижда, че това закрепване би вършило чудесна работа и на албум вместо анкерче.
Самата пеперуда заших за основата като копче и после скрих конеца с камъче. Като са разперени крилата плика си е затворен, за да се отвори или затвори плика, крилата на пеперудата се събират и така преминава през процепа на капака.
Това дето се подава отвътре е листчето за пожелания (с ъгълче декорирано с изрезката от плика - нищо не се губи!) .
Камъчетата на пеперудите са розови (което на снимка май не се долавя), а на роклята са бели - 3 размера. 
Не че хич няма какво още да напиша, ама стига толкова.
Чао!

20 май 2017 г.

Карти за пожелания

Нещо като късметчетата с кафето ще е...
Моята задача беше да направя два комплекта с по 31 карти за всеки ден от месеца, а на гърба им поръчителката ми ще си напише пожеланията. Размерът е като на АТС. Всеки комплект e в кутийка.
Трябваше моите гръбчета да са "усмихващи" и мисля че поне това успях да направя.
Гледах да не повтарям една картинка повече от два пъти в комплект и когато повтарях поне сменях цвета. Избрах пастелни цветове и първоначално разменях изрезките, ама после се оказа, че не винаги комбинациите на цветовете ме устройват и смених тактиката. Започнах да си режа каквото ми трябва от цвета, който искам и така ми хартисаха куп разноцветни рамчици.
Дълго ги правих и не мисля че бих се наела отново. Първо единия комплект, после втория го "преписвах" от първия. Повечето са с изрязани с машината елементи, а останалите направих със сладки печатчета и много се надявам дамата да си ги хареса не само на снимка, защото много се старах. Естествено някои са ми по-любими от други, но... няма как.
 Кутийките ги правих два пъти. Първите бяха от тънък картон и понеже не ми се видяха много надеждни направих тези които виждате. Ако не греша картона е 300 грамов, акварелен и не е чисто бял... което ми позволи да сложа белите глухарчета без подложка - само с рамка. На финала добавих и надписите Wishes.
... ама преди това успях да си счупя пънча с кръг 1,6 см и ми се наложи да замбосам полукръгчетата отстрани на вече залепените кутийки.








9 май 2017 г.

Випуск 2017

Нали знаете, че всяка година правя по десетина човечета - кутийки за пари за абитуриентските балове.
И тази година не е изключение. Моделът и размера си е все същия, но този път реших че мога да разчупя малко цветовата схема и да избягам от строгото черно.
 Малко червено, малко синьо и едно с розово- пак малко :)... че даже и един златист пискюл направих. Обаче ламето много се къдри и не иска да слуша и затова се ограничих само с един.
... май няма какво повече да кажа... освен, че съм правила за тях нещо като урок.
Чао!


3 май 2017 г.

ATC - 2

Срещата беше страхотна! Обещах да покажа и последните АТС-та, които напрвих. Този път смея да твърдя, че за първи път ми стигнаха.
Мнооого котки! (все още имам няколко печата от серията, които не съм ползвала)

И още три момиченца.
Това е! Срещата мина като на един дъх. Заредих се емоционално, видях прекрасни стари приятели, запознах се с нови също толкова прекрасни... и вече нямам търпение за следващата среща!

28 април 2017 г.

ATC - 1

След като се оказа, че нарцисите няма да стигнат до никъде се захванах да направя още АТС-та. 
Колкото повече - толкова  повече!... не че има кой знае колко готови, ама още поне толкова недовършени имам.
Първата серия е Simply Gorjuss - засега с 4 бройки и потенциално още 3 ;).


 Втората е (естествено) с любимите котета "Котешки работи" - снимала съм първите четири. Има готови още 2-3... и ако успея да наместя всички подготвени котета ще са дълга серия от 16 бройки.
Ама много ги обичам тез котаци!
И съвсем не е случайно, че са с paper piecing.
И тези не съм показвала -  и те идват с мен.
 

Продълженията ще показвам след срещата. Надявам се да си прекараме чудесно!

21 април 2017 г.

Кутийка - 5


Ами не, все още не съм изкупила всички китайски щанци за кутийки :-)
Поредната, с която се сдобих е тази.

Мъничка е:
- размер на щанцата 90х106 mm (мерено между режещите ръбчета).
- размер на кутийката в основата - 44х30 mm ,височина до дръжките - 55mm, a заедно с тях 85mm
На един лист А4 могат да се събират цели 3 кутийки. На снимката долу съм показала разположението на фона на ширината на лист А4.

Този път ще бъда кратка - към щанцата имам само две дребни забележки.
Реже перфектно (както и всички останали), кутийката се сглобява от две еднакви части, на които трябва предварително да се прегънат биговете. Почти всичко пасва с изключение на частите на дъното, които е можело да са малко по-дълги за да не остава след залепянето дупчица в средата.

Другото което леко се разминава е извивката най-отгоре... то се вижда на снимките. Възможно е да има леко изместване заради посоката която съм избрала за залепяне. Аз реших, че ще сложа половинката странична стена от външната страна на цялата. Така края на изрязания елемент се пада по средата на стената, вместо на извитото ръбче където според мен всяка неточност би била много по-лесно забележима.

Естествено и с нея, както с всички останали могат да се правят разни вариации, но и без такива кутийката е много сладка и дори без декорация изглежда завършена.


Слагам и една снимка на отворената кутийка- има оасност при отваряне да се понамачка, докато се преодолее бига, но при внимателно пипане тази опасност е минимална. За да се затвори е достатъчно само да се доближат двата горни бига - много е добро това! На практика кутийката е "самозатваряща" без допълнителни езичета, закопчалки и стърчащи капаци.
Все пак когато реша да си играя с горната извивка ще добавя една снимка - мисля че може да се постигне доста добър ефект.
И отворчето на дъното е лесно да се скрие, така че смятам тази щанца за много добро попадение.


Бялата кутийка е от тънка хартия (разграфена на 5mm) - харесва ми че дори така си е съвсем стабилна и оформена. Жълтата е от принтерен картон - според мен това е идеалният материал за тази кутийка - от по-дебел ще е по-трудно оформянето на кривите бигове и отварянето, пък и наистина няма нужда.

18 април 2017 г.

Дрешка за книжка

Майката на Маги пожела да ѝ подари за цветница дрешка за книга от текстил. И въпреки творческата криза, която тогава беше в разгара си (или пък точно заради това) се съгласих да пробвам.
Размерите в разгънато състояние са 35х24 см. Имах няколко идеи и по ред причини се спрях на тази. Най-вече заради панделката с маргаритки - имам я от години, а така и не съм я ползвала. Маги вдъщност е Маргарита и реших, че няма да имам по-добър повод да я вкарам в употреба.
Ами това е рзултата.
По зададените размери си направих схемичка и сметнах колко голямо парче да отрежа от зеления и съответно от светлия плат... ми да бях я погледнала като започнах да режа! Оказа се че съм съкратила зеленото с 10см... не че е кой знае какво, но ми се наложи да направя тегела на гърба на ръка, ей тъй - да не е лесно! Всъщност добре, че от бялото имах достатъчно голямо парче, което да компенсира тази грешка.
Може би трябваше да ползвам по-тънка вата за пълнеж - тогава нямаше да го има този "набръчкан" ефект.
Надписите също май ползвам за пръв път - за картичките ми идват едрички - за тук се оказаха точно. И малко съжалявам, че нямам памучна панделка с фабрично отпечатан надпис Handmade. Искаше ми се да я сложа някъде от вътрешната страна, не че е голяма беда. Всъщност смятах да си напечатам, но не знам колко мога да разчитам, че надписа ще се запази при пране (или още по-лошо да се превърне в петно :-)).

Зелената лента - книгоразделител е от комплект панделки на Scrapberrys и се оказа много подходяща за целта. Всичко беше готово с изключение на крайчето на въпросната зелена лентичка. Първият ми вариант беше една бяла пластмасова пеперуда - мънисто. Не че беше много зле, ама нещо не се връзваше. Идеята да оплета цвете ми даде мъжът ми :) и беше абсолютно прав! Стана симпатично. За отзад оплетох едно малко плътно кръгче, за да не се вижда крайчето на лентата. И след като направих снимките се сдобих с копчето, което се оказа завършващият детайл.

Снимах на дневна светлина, но все беше облачно, пък и аз толкова си мога, така че това са най-добрите от три дъъълги серии снимки.



4 април 2017 г.

Нарциси на АТС


По инерция продължих с нарцисите.
Този път без цапане с боички. За фон използвах салфетки залепени за самозалепваща хартия -  по този начин със салфетката се работи почти толкова лесно колкото с дизайнерска хартия.
Понеже станаха доста обемни направих за всяка пликче с прозорче. Каквото стана от раз - това е ... и на цвят и на размер и на форма. Имам доста поводи за недоволство точно от пликовете, но не исках да задълбавам докато станат такива, че да ми харесат... Важното е, че нарцисите няма да се сплескат много!
Е, все пак накрая им сложих по едно надписче, да се знае че е с обич!
За срещата в Габрово са, надявам се да успея да направя и още. Пък нали си знаете - като направя показвам :-).

30 март 2017 г.

Нарцис

Сладурският картишочешки екип ме покани за гост дизайнер в новото цветно предизвикателство на Картишок.
Приех с удоволствие... въпреки творческата ми криза :-)!
Постарах се да има и миксмедия елементи в картичката и ето какво се получи.
Цветето е от тънка креп хартия, а листата и дръжките от принтерен картон. Фонът направих с акварелни моливи по техника, чието име не помня, но в общи линии в цветни локвички потапям хартията и... каквото стане! Аз топих няколко пъти, докато ми хареса. Тъмните пръски направих с четка и пак с цвят от акварелен молив. Отпечатах текстовия печат на Scrapberies, лепнах две парченца микровелпапе и обрамчих с тегел. Това е всичко! Както виждате няма нищо сложно - темата е приятна и лесна, така че покажете и своите цветя в предизвикателството.

Както знаете от време на време ме хваща инерцията и съм си подготвила още няколко цветлета, които смятам да се превърнат в АТС-та и да ги занеса в Габрово... искам да кажа "очаквайте скоро"...

Тук ще я покажа.

27 март 2017 г.

Анита

Как лети времето!
За 20-тия рожден ден на една от племенниците е тази картичка. Имах достатъчно време, предостатъчно материали, огромно желание и НИКАКВО вдъхновение!
И както обикновено в такива случаи не поемам никакъв риск.
Картичка, почти същата като вече правена, но затова пък много сладка... поне според мен. Мъжът ми е на противоположното мнение и няма да го цитирам ... беше доста груб. Всеки си има правото на мнение, пък аз имам правото да не го чувам - поне когато става дума за картички :-).

Този път има и плик, като за него ползвах дугата щанца от комплакта "Mixed media 2".
Ани си ги хареса. Тя е прекрасно дете - без преувеличение (и го казвам не защото сме роднини)!
Да е жива и здрава и все такова мило, нежно, умно и слънчево дете "на света"!

Силно се надявам скоро да ме посети някоя муза, че това вече се не трае!

22 март 2017 г.

Калъф за таблет

От няколко месеца имам таблетче 7". Споменавам го, защото то е причината да опитам нещо ново.
Засега въпросното таблетче си стои вкъщи, но все някой ден ще се наложи да си го пъхна в чантата заедно с останалите около 100 неща, които са в нея.
ТРЯБВА МИ КАЛЪФЧЕ, значи!
Поразгледах по магазините и нищо не си избрах - или са грозни, или скъпи или не ми изглеждат достатъчно надеждни...
Ако трябва да съм честна, след като взех решение да си направя калъфа сама, открих и един приемлив вариант в магазин, ама нали вече се бях навила да се заема с проекта...
Обикновено такива неща обмислям дълго преди да ги започна и този не беше изключение. От какво да го направя, как ми се иска да изглежда, дали да е с цип, или с капак... ей такива неща.
Материала го измислих много бързо - мека кожа от едно яке, купено от магазин за дрехи втора употреба, точно заради кожата.
Преформих един цип, който се отваряше от двете страни - обърнах му затварящите елементи и вече се отваря в средата при затворени краища. Обаче кожата тъмно залено-кафява, а ципа бежев... значи ще цапам с боички!
На декорацията това и е третият вариант - в първия имаше водно конче, което обаче не успях да отпечатам така че да ми хареса. Във втория пак печатането с акрилна боя ме спъна - този път трябваше да е надпис, който като не се получи, опитах да прикрия и стана мазало! За това третия път не поех никакъв риск. Всъщност кожата се оказа много благоприятна основа за цапане с акрилните боички. Бежевата е на CADENCE - STYLE MATT лен, а златистото е една от структурните пасти от Лидъл, която ме изненада с цвят - през тубичката изглеждаше леко кремава и матова, а след изсъхването стана златиста и бляскава.
Ако си мислите че това което виждате е първият вариант на калъфа... не сте познали :).
Първият беше с меки подплатени стени и шит на машината, която обаче не успя да се разбере с кожата и шиеше през бод-два когато пожелае. Отделно като зациклеше на едно място почти прокъсваше кожата. Доших на ръка навсякъде където липсваха бодове и когато ми остана последния тегел и два дни след като таблетчето се беше настанило в почти готовия калъф реших, че този набръчкан цип не мога да го гледам и най-чинно цяла вечер разшивах бод по бод същите онези бодове, които преди така старателно правих.
Този път взех мукава и си изрязах правоъгълници с подходящ размер и заоблени краища.
Оказа се че с лепене е по-лесно отколкото с шиене, че и по-красиво. Надявам се да е и достатъчно здраво. За щастие шитият калъф беше около сантиметър по-голям от необходимото и на дължина и на ширина, така че следите от злополучното шиене останаха скрити и като бонус доволно омазани с лепило.
Не се сетих да снимам процеса от самото начало, но горе долу може да се добие представа.
Едно от предизвикателствата беше как да залепя ципа така че да е равномерно "покзан" отвсякъде, и това покзаното да е достатъчно за да се движат закопчалките и съответно калъфа да не е тесен на обитателя си. С помощта на известно количество карфици и едно акрилно блокче се справих. С карфиците, забити в ръба на мукавата фиксирах ципа в желаното положение докато залепя (на снимката вече всичко е залепено), а акрилното блокче поддържаше дистанцията между двете кори. Със запалка оформих завоите на ципа. И вече вътрешността беше готова.


След като пропуснах да подплатя вътрешните кори с нещо мекичко реших че на външните ще има. Вместо вата сложих подложка за ламинат. Първо пробвах дали подложката реагира някак с лепилото и след като се оказа че няма проблем я залепих за мукавата. Лепилото което ползвах е за дърво, купено от промоция в Кауфланд ей така "за проба". Прилича на леко сгъстено C200 и ползвах него, защото го имам и е в удобно бурканче за топене на четката. След това "тапицирах" панелите с кожата. Нещото което пропуснах да снимам преди да ги залепя на местата им е подложката от бирен картон, която сложих между външната и вътрешната кора, за да компенсира удебеляванията по краищата им от кожа и цип.
Имах някакви идеи за джобчета и халка за вързанка, но се отказах от тях. И изобщо не съжалявам.
Не знам колко ми личи, но вече съм много доволна!


Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...