22 март 2017 г.

Калъф за таблет

От няколко месеца имам таблетче 7". Споменавам го, защото то е причината да опитам нещо ново.
Засега въпросното таблетче си стои вкъщи, но все някой ден ще се наложи да си го пъхна в чантата заедно с останалите около 100 неща, които са в нея.
ТРЯБВА МИ КАЛЪФЧЕ, значи!
Поразгледах по магазините и нищо не си избрах - или са грозни, или скъпи или не ми изглеждат достатъчно надеждни...
Ако трябва да съм честна, след като взех решение да си направя калъфа сама, открих и един приемлив вариант в магазин, ама нали вече се бях навила да се заема с проекта...
Обикновено такива неща обмислям дълго преди да ги започна и този не беше изключение. От какво да го направя, как ми се иска да изглежда, дали да е с цип, или с капак... ей такива неща.
Материала го измислих много бързо - мека кожа от едно яке, купено от магазин за дрехи втора употреба, точно заради кожата.
Преформих един цип, който се отваряше от двете страни - обърнах му затварящите елементи и вече се отваря в средата при затворени краища. Обаче кожата тъмно залено-кафява, а ципа бежев... значи ще цапам с боички!
На декорацията това и е третият вариант - в първия имаше водно конче, което обаче не успях да отпечатам така че да ми хареса. Във втория пак печатането с акрилна боя ме спъна - този път трябваше да е надпис, който като не се получи, опитах да прикрия и стана мазало! За това третия път не поех никакъв риск. Всъщност кожата се оказа много благоприятна основа за цапане с акрилните боички. Бежевата е на CADENCE - STYLE MATT лен, а златистото е една от структурните пасти от Лидъл, която ме изненада с цвят - през тубичката изглеждаше леко кремава и матова, а след изсъхването стана златиста и бляскава.
Ако си мислите че това което виждате е първият вариант на калъфа... не сте познали :).
Първият беше с меки подплатени стени и шит на машината, която обаче не успя да се разбере с кожата и шиеше през бод-два когато пожелае. Отделно като зациклеше на едно място почти прокъсваше кожата. Доших на ръка навсякъде където липсваха бодове и когато ми остана последния тегел и два дни след като таблетчето се беше настанило в почти готовия калъф реших, че този набръчкан цип не мога да го гледам и най-чинно цяла вечер разшивах бод по бод същите онези бодове, които преди така старателно правих.
Този път взех мукава и си изрязах правоъгълници с подходящ размер и заоблени краища.
Оказа се че с лепене е по-лесно отколкото с шиене, че и по-красиво. Надявам се да е и достатъчно здраво. За щастие шитият калъф беше около сантиметър по-голям от необходимото и на дължина и на ширина, така че следите от злополучното шиене останаха скрити и като бонус доволно омазани с лепило.
Не се сетих да снимам процеса от самото начало, но горе долу може да се добие представа.
Едно от предизвикателствата беше как да залепя ципа така че да е равномерно "покзан" отвсякъде, и това покзаното да е достатъчно за да се движат закопчалките и съответно калъфа да не е тесен на обитателя си. С помощта на известно количество карфици и едно акрилно блокче се справих. С карфиците, забити в ръба на мукавата фиксирах ципа в желаното положение докато залепя (на снимката вече всичко е залепено), а акрилното блокче поддържаше дистанцията между двете кори. Със запалка оформих завоите на ципа. И вече вътрешността беше готова.


След като пропуснах да подплатя вътрешните кори с нещо мекичко реших че на външните ще има. Вместо вата сложих подложка за ламинат. Първо пробвах дали подложката реагира някак с лепилото и след като се оказа че няма проблем я залепих за мукавата. Лепилото което ползвах е за дърво, купено от промоция в Кауфланд ей така "за проба". Прилича на леко сгъстено C200 и ползвах него, защото го имам и е в удобно бурканче за топене на четката. След това "тапицирах" панелите с кожата. Нещото което пропуснах да снимам преди да ги залепя на местата им е подложката от бирен картон, която сложих между външната и вътрешната кора, за да компенсира удебеляванията по краищата им от кожа и цип.
Имах някакви идеи за джобчета и халка за вързанка, но се отказах от тях. И изобщо не съжалявам.
Не знам колко ми личи, но вече съм много доволна!


1 коментар:

  1. Много добре се е получило, Стеф! Даже преди да видя всички снимки си помислих, че си декорирала готово калъфче.

    ОтговорИзтриване

Благодаря, че поспряхте!
Радвам се на всяко споделено мнение, впечатление или просто усмивка :-)

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...